Щастие.Любов. Кой човек не мечтае за това? Но и коя ли жена не търси това непрестанно?

Замислих се какво ли не правят жените за капчица щастие, за капчица любов, за малко страст, малко истински емоции. Когато една жена е сама или още по-лошото самотна, тя е готова на всичко, дори да продаде душата си на дявола, за да изпита онзи първичен инстинкт, за да осмисли дните си. Защото кариерата, парите и приятелите не стигат, за да се чувства една жена на върха на щастието. За това тя започва да се самообвинява понякога, да се самонавива и да се примирява с истинските си желания за мечтания мъж. Тя търси половинката си, но по пътя си среща банда „неудачници”, които просто не бива да бъдат с нея. В един момент тя е толкова сама,че е готова да се отпусне по течението и да бъде избрана точно от тази банда. Коя е причината ли? Страха от самота. Желанието да бъде милвана ,ухажвана, любена и уважавана. Тя го иска по свой собствен начин, но дали всеки би могъл да и даде това? Не. За това тя е готова да се промени, да промени принципите си, да промени мечтите си и да се впусне на вълната, на която плава нейния „избраник”. Тя дори би потъпкала част от основните и принципи за връзка или начин на живот,само за да получи мъничко, мъничко любов. Тя я е бленувала толкова дълго и толкова дълбоко, че вече не вижда друг изход. Започва да се усмихва насила понякога, да се смее на шеги,които не са и смешни, да се приспособява към човек,който не е нейният идеал за мъж, дори може би не се и допира до него. Готова е да прави любов ,за да получи връзка, да лъже себе си и околните ,че е щастлива. Но никога не си задава директно въпроса сама към себе си – щастлива ли е? Истински щастлива ли е? Защо е с него? Заради какво? Той оценява ли я по най-добрия начин и най-важното – би ли искала да прекара живота си с него такъв какъвто е? След хиляди въртележки в живота си, тя забравя откдъе е тръгнала, каква е била целта и, каква е била мечтата и........

И какво става с нея? Спира да се надява на по-добро и влиза в умерения ритъм на живота без много сладости и страсти. Един простичък живот. Един стандартен секс. Една отегчаваща връзка.....Един погубващ се живот. Събужда се на една достолепна възраст един ден и осъзнава, колко уморена и изнервена е от този свой жалък живот, в него няма никакво чувство. А просто една лъжа,която вреди единствено и само на нея. Ами ако се е събудила твърде късно? Ако вече нещата са непоправими, ако пострадат и други от едно бъдещо решение за различна развръзка? Тогава какво? Не е ли по-добре да се мисли на време и да се изчака точния момент, без излишни страхове? Търпение. Дума, на която трябва да се обърне голямо значение и внимание. Дума , която е нож с две остриета – търпение за нещо по-добро или търпение без кауза и без бъдеще.....

И въпреки всичко вярвам,че има любов и вярвам,че все още съществуват половинките и не трябва да се отказваме толкова бързо и просто..... Запитайте се какво искате, как го искате и дали това , което имате отговаря на изискванията Ви......

Всички хора сме самотници, раждаме се сами, живеем сами, умираме сами и се самозалъгваме че не сме сами!
Когато се научиш да оценяваш самотата, преставаш да си сам и започваш да си в компанията на себе си. Когато оцениш собствената си компания можеш да оцениш и да си ценен в компанията на други. Колкото повече хора има около тебе толкова си по-самотен. Самотата е временно състояние.Наслаждавай й се! Самотата може да те разруши ако я оставиш да го направи, в противен случай може само да те изгради. Самотата е чувство и затова или присъства, или отсъства.Самотата не е липса на нещо си или някои си!