В събота беше моят абсолвентски бал. След 4 години завършихме една хубава специалност- Стопанско управление. Бях много скептична този бал, в продължение на няколко месеца гледах как всички се подготвт усилено кой  с рокля, кой с аксесоари, часове за фризьор и маникюр,козметици...... Не обичам тези неща да бъдат водещи в живота ми, не обичам помпозността.За мен абсолвентския бал не е равносилен на абитуриентския, но не всеки смяташе така. Всички бяха в голяма еуфория и това честно казано  ме дразнеше. Но нямах друг избор освен да се подготвя подобаващо елегантно и да отида да празнувам завършването си. Бях скептична до  момента , в който не влязохме в ресторанта. След 10 000 снимки , пози и  суета, се настанихме удобно целия факултет в един голям ресторант в града ни. Седях и се оглеждах - на една маса бяха преподавателите,декана, на други моите колеги, на трети маси бяха другата част от факултета. Стана ми някак мило за 4те години в този университет. Студентския живот, който рано или късно си отива и се завърташ още повече във въртележката на живота и професионалното си израстване. Седнахме и си говорихме, кой преподавател как ни е поощрявал, кой как ни е късал на изпити, как сме седели по нощите , за да учим. Спомних си моментите когато с трепет влизах на устен изпит и се притеснявах от преподавателя. Сетих се за множеството курсови работи, които ме научиха как да представям мисленето си в писмен вариант и да разсъждавам върху темата на разработката. И разбира се огромното количество кафе и енергийни напитки изпити през тези години, за да не заспивам над скучните и трудно разбираемите учебници. Всички преписвания на изпити и контролни, всички празнувания при взет изпит. Студентските купони, които няма да се върнат вече , защото те са си специфични. Сещах се и за онези мои колеги , които бяха на квартира тук и абсурдите им в техните жилища-до целия куп с учебници, цял куп с изпита бира от предната вечер, смешни снимки и понякога само една лютеница с хляб в хладилника. Видях се с един преподавател , с който си спомням ,че се хванах на бас , за колко дни ще успея да науча неговия предмет. За ден и половина , 3 ред була, 4 нес кафета и никакъв сън успях да науча целия материал и изкарах изпита с добра оценка. Стана ни смешно и на двамата. 
Този , който не е имал студентски години , е изпуснал много. Освен това, че ако седнеш да учиш като хората, можеш да се реализираш някой ден, ти научаваш и как да разпределяш времето и приоритетите си. Радваш се на стархотни преживявания с колегите си, които са от цяла България и научаваш все повече за културите и нравите на хората в тази страна. Ех, студентски живот, ще ми липсваш....